Една легенда на 70: Първата ми премия като футболист беше 4,20 лв.

Като малък симпатизирах на ЦДНА, не напуснах никога Хебър заради баща ми, признава юбилярът.

Достолепните 70 години навърши на 23 една от живите легенди на пазарджишкия футбол Танчо Гилев.

Таньо Гилев (по-известен като Танчо Гилев) е роден на 23 май 1947 година в Пазарджик. През 1957 г. започва да тренира в ДЮШ-а на тогавашния Червено знаме (Пазарджик), а от 1963 г. вече е в мъжкия отбор на Ботев (Пазарджик). От 1970 до 1973 г. играе за Марица (Пазарджик), след което от 1973 до 1978 г. е в Бенковски (Пазарджик). През 1978 г. прекратява своята състезателна кариера. Той е една от най-големите легендите на пазарджишкия футбол и държи няколко уникални рекорда, които едва ли скоро ще бъдат достигнати. Танчо Гилев е футболистът с най-много участия в „Б” група – изиграл е 315 мача и е вкарал 34 гола. Дългогодишен капитан на отбора. Започва своята треньорска кариера през 1978 г. До 1980 г. е помощник-треньор в Хебър при Павел Владимиров и Гаврил Стоянов. От 1980 до 1985 г. е старши-треньор на Хебър. Работил и е в спортното училище „Георги Бенковски“ в ДЮШ на Хебър. През 1991-1992 г. е треньор на старша възраст на Хебър, а от 1993 до 1995 г. и от 2001 до 2002 г. и от 29 октомври до 29 декември 2005 г. отново е старши-треньор на мъжкия отбор на Хебър. От 2002 година до 2014 води юноши и деца в Хебър, след което се пенсионира. Близо 50 години е бил неизменно в Хебър. Той е треньорът с най-много сезони начело на пазарджишкия клуб. Като помощник и старши-треньор те са точно 12 на брой.

По повод 70-годишния юбилей разговаряхме с Танчо Гилев, който сподели за нашите читатели и феновете на Хебър любопитни факти от своята състезателна и треньорска кариера.

Бат’Тане, как се чувстваш на 70 години?

Горе-долу като на 50… (смее се).

Ти си уникат за пазарджишкия футбол по отношение на много аспекти. Разкажи ни най-напред кога и как започна да тичаш след топката? 

Беше в далечната вече 1957-ма година, когато откриха несъществуващия стадион „Любен Шкодров”. Тогава постъпих в школата на ФК Червено знаме като 10 годишно хлапе. Първият ми треньор беше Петьо Гуджи. На 16 години направих дебют в мъжкия отбор. Спомням си това много добре, защото играхме срещу Пирин (Благоевград). Загубихме мача като гости.

И после се започна се една серия от мачове, та чак рекордьор стана, а?

Ами, да, така се случи. Изиграх цели 315 мача само за първенство в „Б” група, което ми носи първото място в почетната петица на пазарджишкия футбол за всички времена. Във „В” група имам около 180 мача. Това са 4-5 сезона. Като треньор съм водил Хебър 12 сезона, което прави над 460 мача в „Б” група. Окръжната не я броя. На практика от 1957-ма година до 2014 съм бил състезател и треньор само и единствено в Хебър.

Разкажи ни кои са били твои треньори и какво си научил от тях?

Черпил съм опит от големи имена. Мога да спомена Никола Ковачев – Тулата, Манол Манолов – Симулията, Петър Жеков, Димитър Пенев, също и от първия ми треньор – Петьо Гуджи, който не беше учил за треньор. Може би над 20 човека са ми били треньори. От всеки съм научил по нещо. Стремял съм се позитивните неща да запаметявам в главата си и после да ги прилагам. И все пак номер 1 за мен беше Никола Ковачево – Тулата. Под негово ръководство щяхме за първи път щяхме да влезем в „А” група.

Феновете на Хебър знаят имената на футболистите от така нареченото златно поколение, но малцина са наясно, че повечето са били наложени в мъжкия футбол именно от теб?

През годините през мен минаха много състезатели. Гордея се, че съм наложил в мъжкия състав на Хебър имане като Христо Тошев, Васко Василев, Радко Димитров, Петьо Ковачев, Крум Кантарев, Киро Василев, Младен Радков, Атанас Пашев, Красимир Узунов, Методи Томанов и прочие. Сигурно изпускам някои, дано не ми се обидят. Затова трябва да дадем дължимото и на моите колеги от ДЮШ-а, които преди това са работили с тях и са го моделирали като футболисти.

Ще те върна пак в периода ти на футболист. Кои са най-добрите, с които си играл на терена?

За мен това са Стоян Стоянов – Таро и Костадин Цветков – Кенгура (Бог да го прости). И двамата бяха нападатели в различно време, но и с двамата се разбирахме на терена перфектно. Аз бях конструктивен халф и работата ми беше да ги захранвам с топки.

Срещу кой противник ти е било най-трудно?

Трудно ми е да каже едно име. Когато играехме, противниците знаеха, че съм човека-диригент в отбора ми и винаги ми слагаха персонална опека. Въпреки това мисля, че се справях добре.

Кой е най-големият ти успех като футболист?

Като дете мога да кажа, че това е второто място в страната. При Петьо Гуджи играхме финал в Пловдив, който обаче загубихме. После при Димитър Милев станахме четвърти в шампионата за юноши младша възраст. При мъжете имаме трето място в „Б” РФГ, когато треньори бяха първо Никола Ковачев, а после Манол Манолов. Вече като треньор мога да отбележа сезона 1979-80 г. Бяхме на прага на „А” РФГ, но малко не ни стигна да влезем за сефте. За купата на страната ще отбележа победата над ЦСКА с 3-2. Бихме ги на стадион „Любен Шкодров” с онова много силно тяхно поколение Джони Велинов, Пламен Марков, Спас Джевизов, Георги Димитров, Стойчо Младенов и останалите. Треньори им бяха Димитър Пенев и Паро Никодимов като помощник. На ревашна ни обърнаха обаче и отпаднахме. В този период Хебър беше винаги в челните места на „Б” РФГ.

Сега футбола се комерсиализира много като спорт. Помниш ли колко пари беше първата ти премия?

Както ти казах аз дебютирах 16-годишен при мъжете на мача с Пирин, който загубихме. На следващата седмица обаче победихме и после взех премия 5 лева. Чисто 4,20, защото имаше 80 стотинки данък.

След толкова години в пазарджишкия футбол каква пенсия ти отсъди държавата в крайна сметка?

В момента пенсията ми е 214 лева. Имам обаче добро и сплотено семейство. Ние сме скромни хора и знаем да се оправяме с малкото.

Уникален си с това, че винаги си бил предан само на Хебър. Как успя да го направиш? Не те ли съблазниха да смениш „вярата”?

Като футболист имаше моменти, когато ме атакуваха много да премина в друг тим. В това най-последователни бяха от Тракия (Пловдив). В продължение на 3 години те направиха буквално пътека до Пазарджик. Даже в един момент ме бяха картотекирали, но баща ми, който преди мен също е бил футболист се възпротиви. Каза ми, че камъкът трябва да си стои на мястото и така само в Пазарджик играх. От този период датира и една любопитна история. Имаше един импресарио Мечо от Пловдив. Кара ме няколко пъти до шефовете на Тракия с един стар Ситроен. Викаше ми – ти само си кажи условията бе човек, те са луди по теб и ще ти ги изпълнят. Аз обаче не знаех какво да им кажа, защото се притеснявах. Това беше в продължение на 3 сезона, когато бях между 20 и 23 години. Може и да съм сбъркал, но тогава реших си дам младостта в Хебър. Той се превърна в религия за мен.

Извън Хебър, симпатизирал ли си на някои от столичните грандове?

Като малък симпатизирах силно на ЦДНА. Бях 10-годишен, когато по радиото предаваха ЦДНА и Атлетико (Мадрид). Беше посред нощ, но с татко слушахме мача в леглото. Беше удоволствие да гледам ЦДНА с футболисти като Жоро Найденов, Манол Манолов, Ръкаров, Ковачев, Крум Янев, Иван Колев, Иван Панайотов, Димитър Пенев… истински идоли.

Преди време имаше анкета за най-добрите футболисти в Пазарджишкия футбол за всички времена. Как я намираш?

Според мен няма най-добър футболист. Не е коректно. Има различни периоди и различен футбол. Нещата са несъпоставими. Аз, разбира се, имам своята лична класация. От старите ще отлича първият национал Васил Василев – Циката. След него слагам тези, които съм гледал на живо. Това са Атанас Ненков – Гината, Димитър Комсийски – Малкия Цъни, Петър Малинов – Малинката, Георги Джамбазов – Джамби… големи футболисти бяха. Беше ми кеф да ги гледам още от 57-ма, когато бяхме Червено знаме, после Бенковски. След това продължавам с Ангел Денев, Ангел Николов, Кенгура, Дечо Радков и вече след това останалите, които влязоха за първи път в „А” група – Райко Димитров, Киро Василев, Крум Кантарев, Христо Тошев, Васко Василев, Георги Гаджев и останалите да не ги изброявам всички.

В края какво ще пожелаеш на сегашното поколение футболисти на Хебър?

Пожелавам им да бъдат преди всичко хора, които обичат отбора си. От там се тръгва. Трябва да милеят за него. И да се стремят да играят във всеки мач за авторитета на Хебър и на град Пазарджик.

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Pin on PinterestEmail this to someone

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *