Честит рожден ден на Христо Тошев!

На днешната дата през 1960 година е роден един от легендарните вратари на Хебър Христо Тошев. Той е започнал в Хебър през 1974 и е завършил кариерата си през 1997 година. Честит рожден ден!

Христо Тошев е роден на 13 юни 1960 година в Пазарджик. Започва да тренира в Хебър през 1974 и пази на вратата на всички възрастови формации на пазарджишкия футболен клуб. Тошев е част от знаменитото поколение на Хебър от края на 80-те и началото на 90-те години, когато отборът на два пъти печели първенството на „Б“ група и записва паметни мачове в шампионата на елитната ни дивизия и в турнира за купата на България. Играе оше за Шумен, Светкавица (Търговище) и Юконг (Южна Корея). Ицо има и един отбелязан гол за Хебър (разписва се от дузпа срещу Сливен за победата с 4:1 през 1994).

Ето какво сподели бившият вратар за нашия сайт, в интервю, взето преди време.

Разкажете как започнахте да се занимавате с футбол?

С футбол започнах да се занимавам през 1974 г. в Пазарджик в отбора на Бенковски още при децата. Минал съм през всички етапи – деца, младша и старша възраст до мъжкия отбор. Преживял съм много с отбора. От 1974 до 1997 г. винаги съм бил свързан с Хебър.

Кой беше първия ви треньор?

Първият ми треньор ми беше Атанас Боянов, който доскоро работеше в Хебър.

Какво ви накара да се захванете с футбол, а не с друг спорт?

Футболът беше много популярна игра по това време. Всички деца в училищата, градинките и махалите играеха футбол непрекъснато. Имаше много силен футбол. И ЦСКА и Левски бяха много добри отбори тогава. Въобще футболът за мен винаги е бил номер едно.

Как си избрахте вратарския пост?

Съвсем случайно стана. Още като малък имах наклонности да се хвърлям и да хващам топката. Играл съм и като нападател, но останах вратар. Това ми е било призванието.

Знаете ли колко мачове имате за пазарджишките отбори?

Имам доста мачове за пазарджишкия футбол. Може би над 200 мача имам във всички гарнитури във всички нива – „А“, „Б“ и „В“ група.

Кой мач никога няма да забравите?

С Хебър мачовете са много. Най-добрите мачове и най-незабравимите ще останат за мен, когато влязохме втория път в „А“ група с треньор Стефан Грозданов. Тогава почти всички мачове през сезона на отбора бяха на ниво и имаше много публика.

Кои бяха най-добрите ви приятели в отбора?

Най-добрият ми приятел по това време беше Кирил Василев, бившият централен нападател, който впоследствие игра в Кюстендил, в Локомотив (София) и накрая беше треньор в Хасково. Но и с всички момчета се разбирах. Ние бяхме един страхотен колектив. Всички се уважавахме. Играехме за града и за Хебър.

Поддържате ли връзка с Кирил Василев?

В момента не, защото той е в Барселона и не сме се чували може би от година. Иначе сме много добри приятели. Когато си идва в България, се виждаме, говорим си и си спомняме за добрите времена на Хебър.

Какво ви е мнението за пазарджишката публика?

Пазарджишката публика е номер едно в България. Още по мое време, когато играех беше страхотна. Тогава на стадиона идваха по 10-15 000 души. Отборът винаги беше в челните места в „Б“ група. Не помня да е бил след шестото място. Или бяхме първи или в „А“ група. Подкрепата пък винаги е била на първо място.
Тошев при влизането в А група

На какво се дължеше успеха на Хебър?

Това се дължеше може би на факта, че повечето футболисти бяхме местни от Пазарджик и играехме дълго време заедно още от деца и юноши. Имаше едно поколение, което стана второ в България при Ангел Николов – Цацо. Това поколение се запази и с годините се сплоти. Почти 10-12 години едни и същи футболисти играеха и от година на година отборът вървеше все напред и нагоре.

Кой беше най-добрият треньор, под чието ръководство сте играли?

От пазарджишките – Димитър Милев, много добър треньор, който работеше в Тунис, а от чуждите Стефан Грозданов.

В кои други отбори сте играли освен в Хебър?

Освен за Хебър съм играл за Шумен три години и две години в Светкавица (Търговище). В чужбина съм играл една година в отбора на Юконг (Южна Корея).

Разкажете нещо повече за престоя си в Южна Корея.

Когато играх през 1993 година Южна Корея имаше 6 отбора във Висшата лига, но се играеха по 6 мача – три домакинства и три гостувания, общо над 30 мача, както е в България. Много силни бяха тези отбори с добри футболисти. Всеки един отбор разполагаше с 40 играчи. Имаше много голяма вътрешна конкуренция. Във всеки мач се играеше за победа независимо дали си домакин или гост. Животът в Южна Корея беше коренно различен от този в България. Те са на светлинни години пред нас във всяко едно отношение.

Има ли мач, който не искате да си спомняте?

В Шумен имаше баражи за оставане в „А“ група, това е било може би през 1984 година и тогава имаше голяма корупция при съдиите. Завършихме на 11-то място. На този бараж Шумен игра със Славия и няма да го забравя никога. Най-фрапиращия и най-злощастен мач, който съм играл и загубил.

Спомняте ли си за спасена дузпа на голям футболист?

Аз съм спасявал много дузпи. По мое време и на Наско Сираков съм спасявал дузпа, на Стойчо Младенов. Има и други сигурно, но в момента не си спомням.

Точно преди 11 години сте се отказали от футбола. Какво ви накара да се откажете-изпадането на Хебър от „Б“ група ли?

Не. Просто последните години в Хебър нямаше стройна организация и виждах, че отборът не върви напред и нагоре, както беше предишните години и просто реших да се откажа.

Какво мислите за сегашната ситуация в клуба?

Плачевна е. Аз такова нещо не съм очаквал. Хебър да изпадне от „Б“ група и да се бори да остане във „В“ група. Надявам се това да се промени. Има една приказка “Където е текло пак ще тече”. В Хебър ще има футбол един ден. Убеден съм в това.

Ицо Тошев днесКакво ще кажете за вратарската школа в Пазарджик?

В Хебър винаги е имало добри вратари. И по мое време и преди това и сега. Работеше се правилно. Имаше талантливи момчета, които израстваха и стигнаха до национални отбори – Васил Василев, Йордан Линков, Славчо Тошев, Георги Петков. Дори и аз навремето имах повиквателна за националния отбор, но счупих ръка. Традиция е в Хебър да има винаги добри вратари.

С какво се занимавате сега, когато не сте във футбола?

Занимавам се с бизнес. Имам си фирма и се занимавам с нея. Сега съм далече от футбола в града. Наблюдавам го, чета пресата, следя и нашето първенство и чуждите мачове, но специално в Пазарджик не се занимавам с футбол. Гледам от време на време отбора, когато имам възможност.

Какво ще пожелаете на привържениците на футбола в Пазарджик?

На привържениците на Хебър искам да пожелая по-скорошно завръщане на отбора в професионалния футбол – там, където му е мястото. А след време моето желание е Хебър да играе отново в „А“ група.

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Pin on PinterestEmail this to someone

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *