В памет на Иван Ранчев – едно интервю за клубния сайт

Преди години, когато Хебър беше във Втора лига, Иван Ранчев беше ключова фигура в състава и затова тогава направихме това интервю, което днес публикуваме в негова памет. Нека почива в мир!

Наш гост в рубриката ни „Интервю на седмицата” е Иван Ранчев. С него разговаряхме непосредствено след мача на Хебър с Миньор в Перник, където той отново игра на ниво. За Хебър този сезон той има 14 мача (1 094 минути) и 3 жълти картона.

Иван Благоев Ранчев е роден на 28.02.1980 г. в град Стамболийски. Висок е 178 см. и тежи 76 кг. Играе като халф с номер 15 в отбора на Хебър. Освен в Хебър е играл още в следните отбори: Тракия (Стамболийски) – деца, Спартак (Пловдив) – юноши младша и старша възраст, Армеец (Пловдив), Раковски (Раковски), ФК Виноградец, Белите орли (Плевен), Чепинец (Велинград) и Тракиец (Главиница).

Разкажи ни нещо повече за семейството си и как започна да играеш футбол.

Баща ми е бивш футболист и от него се запалих по играта. Като малък започнах първо в Тракия (Стамболийски). После ме привлякоха в школата на Спартак (Пловдив) в юноши младша възраст. Изкарах си цялата школа там. Имам една сестра, която завърши висше образование и работи в мандрата „Димитър Маджаров” в град Стамболийски. Майка ми също работи там. Баща ми се занимава с местния отбор, а също така е и шофьор.

Кога за първи път игра за Хебър?

В Хебър играх за първи път в окръжната група през сезон 2001/2002, когато се разпадна отборът и го преместиха в Петрич. С Фърцов сме приятели. Той ми помогна да дойда в Пазарджик. Тогава дойдох на полусезона. Влязохме във „В“ група след бараж в Самоков с Люлин (София) – вие знаете, бяхте там. Отборът беше доста добър, но тогава се появиха разногласия и след влизането отборът се разтури.

Имаш ли си прякор?

Не. Нямам.

Кой номер фланелка ти е любима?

Играя с 15-ти номер.

Разкажи повече за отборите, в които си играл.

В Тракия (Стамболийски) бях при децата – Бояджиев ми беше треньор. В Спартак (Пловдив) бях при Иван Ненчев. В юношите старша възраст на Спартак бях при Атанас Узунов. В казармата бях в Армеец (Пловдив) при Сава Савов – треньорът на Стоичков. Във Виноградец играх една година. Г-н Куцовски ми беше треньор. В Раковски играх една година при Тобия Момин. След това в Хебър бях при Танчо Гилев първо, а после при Неделчо Михайлов. Да не забравя някой само. В Белите орли бях само през лятото на подготовка – не съм играл реално там. Не се разбрахме. Прибрах се точно преди началото на първенството. Играх в Тракиец (Главиница) в окръжната група, защото нямаше накъде. Атанас Пашев ми беше треньор там. В Чепинец бях 6 месеца при Митко Ваклинов, но и там нещата след зимния перод не бяха добри. Не се получи и напуснах.

Разкажи ни нещо повече за твоя роден град Стамболийски. Знаем, че и Милен Кунчев е оттам. Има ли други хора, които са твои приятели и продължават във футбола?

Повечето са навън и играят в чужбина. Не са известни имена. Георги Славков е от Стамбойлиски – носителят на Златната обувка.

Какво е състоянието на школата в Тракия? Има ли и мъжки отбор?

Има отбор, но и там е забатачено поради различия в интересите. В „А“ окръжна група играят и сега са на първо място. Школата преди беше на много високо ниво, но както почти навсякъде всичко върви назад и сега мислят само за оцеляване – да радват хората в почивните дни.

Срещу кой футболист ти е било най-трудно да играеш?

Не помня да е имало такъв.

Къде искаш да продължиш кариерата си? Какви са ти амбициите?

Засега съм в Хебър, пък времето ще покаже. Чуствам се добре в Пазарджик. Ако всичко е нормално, дай Боже, отборът да остане в групата, ще мисля през лятото. Надявам се всичко да завърши с положителен край. Оттам нататък времето ще покаже.

Как стои въпросът с пътуването? Пътуваш ли всеки ден до Стамболийски или оставаш в Пазарджик?

Живея в квартирата, която е предоставена от Общината. Не са много добре там нещата. Приятелката ми е от Пазарджик и заради нея оставам тук.

Какво мислиш за формата с две „Б“ групи? По-удачен ли е?

За някои отбори е по-удачен. Има обаче отборчета, които трудно издържат до края. За шефовете в БФС със сигурност е по-удачен – знаете как стоят нещата там. Въпросът е да е по-високо нивото на футбола.

Кои отбори ще влязат в „А“ група и кои ще изпаднат от нашата Западна група?

Пирин със сигурност ще влезе. За изпадащите – доста отбори ще се борят да не изпаднат. Надявам се ние да не изпаднем. Другите не ме интересуват. Който и да ще да е от тях под чертата.

Какво ти е мнението за Хебър през пролетта. Ще се спаси ли отборът?

Аз съм оптимист. Мисля, че ще се спаси. Нещата тръгват нагоре. Днес претърпяхме лоша загуба в края от Миньор. Ще разчитаме на домакинските мачове и навън каквото измъкнем. Ако играем както срещу Кюстендил и се хвърляме здраво за победата, мисля, че няма да имаме проблеми с оставането.

На кои отбори симпатизираш?

На Левски съм привърженик в България и на Барселона и Аякс в чужбина.

Кой ти е любимият футболист?

Като малък любим ми беше Марко ван Бастен. Много ми харесваше неговата игра. Вкарваше много красиви голове.

Кой ти е най-добър приятел в клуба след напускането на Стоил Фърцов?

Нямам най-добър приятел. С всички съм в добри отношения. Нямам проблеми с никой от момчетата.

Какво мислиш за пазарджишката публика?

Перфектна е. Надявам се да продължава да ни подкрепя така във всеки мач.

Какво ще пожелаеш на феновете?

Да се радват на един силен Хебър. Надявам се да радваме привържениците с повече победи и те да вървят с високо вдигнати глави в Пазарджик.

Екипът на сайта hebarfc.com поднася своите искрени съболезнования на семейството и близките на Иван Ранчев.

Един коментар за “В памет на Иван Ранчев – едно интервю за клубния сайт

Коментарите са забранени.