Първото игрище на Спортен клуб “Христо Ботев” през 1918 г. е било отредено от тогавашния околийски съвет на десния бряг на река Марица в местността (квартал) “Лагера”, където днес се намират игрището в Зоната на Здравето и плувните басейни. Там се се играли мачовете на СК Ботев в градското първенство до 1928 г. Първият мач, който се е състоял на това футболно игрище е на 25 май 1919 г. с отбора на Левски (Пловдив) 1:2. Първият тим на Ботев (Пазарджик) използва игрището през първите 10 години.
Второто игрище на Ботев е на острова. През 1924 г. буря поваля много дървета и оформя новото игрище, и няколко месеца по-късно то става основното.
Управата на СК Ботев (Пазарджик), подпомогната от общината, хвърля много сили – предимно с лично участие за направата на игрището. Новото игрище носи името на градския остров “Свобода”. Открито е официално с мача Ботев (Пазарджик) – Славия (София) 1:3 на 8 април 1925 година. На 7 април 1927 г. при откриването на сезона е направен и стадион на игрището на „Ботев“, а през май месец е открит и осветен бюст-паметник на Христо Ботев пред игрището. Построен е и павилион-съблекалня с бетонирана пред него площадка през 1929 г. При откриването на електроцентрала „Въча“ през същата година се прокарва ток до парк Острова и до стадиона, и се провежда първият мач в България на електрическо осветление между местния Ботев и австрийските работници! (Мачовете, играни от „Левски“ и „Славия“ (София) през 1919 г. са на прожектори!). На 17 март 1934 г. Спортен клуб Ботев загражда вече собственото си игрище с дъсчена ограда, а на 15 май 1934 г. получава нотариален акт за стадиона. През същата година игрището се залесява със средства на общината и е монтирано по-модерно нощно осветление, но вечер са играни само приятелски срещи. На 2 септември 1934 г. на игрище “Ботев” е монтиран и радиоапарат. По колоритен начин са започвали мачовете на този стадион – с изстрелване на ракета. На 13 август 1938 г. е предложено колодрумът да се премести на игрището на Ботев и съвместно да се съчетаят един образцов колодрум и футболно игрище. През годините игрището е носило имената “Острова”, “Свобода”, “Ботев” и “Спартак”. Изоставен е през 1956 г.
Третото игрище на клуба е стадион “Любен Шкодров”, открит официално на 4 август 1957 г. с мача Сборен отбор (Пазарджик) – ЦДНА (София) 0:5 и с мач между ветераните на Ботев (Пазарджик) и Бенковски (Пазарджик) 1:0, игран в две полувремена по 15 минути. Капацитетът му е за 12 000 зрители с 8 000 седящи места. Той се намира в парк “Стадиона” в непосредствена близост до настоящия стадион. Там са се играли повечето мачове на клуба в „Б“ група.
През 1988 г. е одобрен проект за реконструкция на стадион “Любен Шкодров” и превръщането му в изцяло футболен. Това предвижда премахване на лекоатлетическата писта и увеличаване на капацитета на стадиона. За тази цел е изграден нов стадион да обслужва нуждите на ФК Хебър, докато приключи реконструкцията на стадион “Любен Шкодров”. За жалост, след промените пропада този вариант и сега стадионът тъне в разруха. Той е включен в инвестиционната програма на Община Пазарджик за реконструкция и модернизация.
Четвъртото игрище е завършено през 1989 г. Тогава се нарича стадион “Септември” и е с капацитет 12 000 седящи места. Открит е през същата година на 26 март с мача Хебър – Янтра (Габрово) 1:0, на който са присъствали 15 000 зрители. На 30 юли 1991 г. стадионът е преименуван на “Георги Бенковски”, чието име носи и до днес. Това е настоящият стадион на ФК Хебър. На този стадион са играни трите сезона в „А“ група. Той има модерни съблекални, зала за пресконференции, две покрити скамейки за журналисти и гости, съдийска стая и отговаря на всички изисквания за провеждане на футболни срещи.
Стадион “Георги Бенковски” се намира в северозападната част на Пазарджик, вляво на излаза от града в посока автомагистрала “Тракия” в парк “Стадиона”, който обхваща и стария стадион “Любен Шкодров”, и помощното игрище “Стрелбище”. На мястото на днешния стадион е било първоначално помощното игрище “Септември”, а в близост е и старото игрище “Бенковски” на Спортен клуб “Бенковски”.
