Феновете

Феновете на Хебър са едни от най-верните и най-темпераментните в страната.

Години наред те са подкрепяли отбора по цялата страна в моменти на слава (в „А“ група) и на падение (в „А“ регионална). Независимо от името и класата на съперника, старият стадион „Любен Шкодров“ е бил с препълнени трибуни в периода 1957-1988 г. Тогава ръководството взема решение да разшири капацитета на стадиона и да премахне пистата. За целта помощното игрище „Септември“ спешно се реконструира в стадион с 10 000 места, който няколко месеца по-късно е разширен до сегашния си капацитет с 15 000 седящи места, а след една година се преименува на стадион „Георги Бенковски“. В края на 80-те и началото на 90-те години, когато е и най-големият възход на отбора, феновете са непрекъснато по стадионите и помагат на футболистите с мощната си подкрепа. За отбелязване е фактът, че в края на сезон 88/89 Хебър играе решаващ мач с Академик (София). От изхода на мача зависи класирането на отбора в „А“ група за следващия сезон. Стадионът в Казичане (тогава Академик играе домакинските си срещи там) е препълнен от 4-5 000 фенове със зелени шалчета и знамена, които създават неповторима атмосфера и Хебър печели мача с 3:1, а с това на практика си осигурява промоция за „А“ група. След мача автомагистрала „Тракия“ е задръстена от коли и автобуси с развети от тях знамена, които с клаксони приветстват успеха на пазарджиклии. На дебюта на Хебър в елита, на стадион „Народна армия“ присъстват около 4 000 фенове от Пазарджик, които не отстъпват по гласовитост на една от най-големите агитки в България. Ответният мач с ЦСКА в Пазарджик бележи и рекорда по посещаемост на домакински мач. Тогава на стадиона присъстват 22 000 зрители. През първия си сезон в „А“ група Хебър играе мачовете си пред препълнени трибуни. Високата посещаемост и темпераментът на публиката стават причина стадион „Бенковски“ да бъде първият в България, чийто трибуни са оградени.

В годините между 1992 и 2000 Хебър се лута между „Б“ и „В“ група.

Въпреки това феновете го следват навсякъде и го подкрепят с всички сили. Това си проличава най-вече при баража за влизане в „А“ група, когато Хебър се обединява с тима на Искър (София). Баражът се провежда на стадион „Георги Аспарухов“ в столицата и от Пазарджик пристигат десетки автобуси и автомобили за решаващия мач. Сектор „А“ е зелен. След победата с 1:0 над Добруджа, феновете полудяват от радост. Шест хиляди души се радват за третия сезон на пазарджишкия тим в елита. Успоредно с нивото на вътрешното ни първенство се понижава и интересът на запалянковците. Пазарджишките фенове не правят изключение и при последното, засега, участие на отбора в „А“ група (под името „Висша лига“) средната посещаемост на домакинските мачове е около 5 000 зрители. Това нарежда пазарджишката публика непосредствено след тези на Левски, ЦСКА, пловдивските и бургаските отбори и Берое (тези, които по правило играят пред многолюдна публика).

В края на сезон 2000/2001 идва ужасяващата вест, че президентът на клуба мести отбора в Петрич.

Хебър на практика започва от нулата – от калта на „А“ областна група. Независимо от това най-верните фенове следват отбора по села и паланки, като не отстъпват по численост на домакинските фенове.

В днешно време Хебър играе домакинските си мачове пред 200-300 зрители (колкото и половината отбори от „А“ и „Б“ група). Въпреки това на „Бенковски“ все още витае духът на знаменитата публика от недалечното минало. Всички ние вярваме, че някой ден отново ще бъдем на пълния стадион и ще пеем като един:

„Пазарджик си има футболен тим
Хебър се нарича, трудно победим,
Знамето зелено вечно ще се вей,
За славата на Хебър вечно ще се пей“

Или

„Кой не скача и не пей,
той за Хебър не милей!“

и още:

„и на изток, и на запад,
и на север и на юг,
само Хебър, само Хебър,
всичко друго е боклук!“

Някои интересни факти за феновете:

1. Най-крайните фенове на Хебър от миналото се наричат „Гробари“; На много места в градове в България все още може да се видят зелените графити „Grobari Pz“
2. Далеч преди в България да се заговори за „ултраси“ на всеки мач на стадиона в Пазарджик има транспарант „ULTRA CLUB HEBAR“
3. През първия сезон на новия стадион „Септември“ (1988/89) гостуващите отбори са поздравявани с музикален поздрав при излизането си на терена
4. Пътуващите фенове на Хебър са били винаги сплотени и облечени в зелено, въпреки че в края на 80-те и началото на 90-те години отборът играе в жълто-синьо, бяло и червено, феновете винаги носят зелени шалове и знамена
5. Много често агитката на Хебър се оказва по-многобройна от домакинската публика при гостуванията на Хебър

Димитър Вълков

Снимки: Антон Узунов и Георги Димитров (sportni.bg)